петък, 17 юли 2009 г.

Разминаване

Постопли се и всичко живо мръдна
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна
а се отплеснах, че и белята стана.
Ходих до герана, барем се открия
щот напоследък липсата ме хвана.
Да съм умряла? Тц, не съм от тия
чер гологан съм, пък и време няма.
Ходих да са диря и под асмалъка,
той едва покарал, току се зеленей.
Като ревнах, ма пристегна мъка...
за какво не помня, акъла ми немей.
По двора обикалях леко на зиг заг
тихо стъпях, барем се изненадам.
Кръстосвах дълго, до късен мрак
от умора чак почнах да припадам.
Влязох си дома, боляха ме краката...
Някой е идвал, оставени следи видях -
на щкафа бележка от оназ с косата:
„ Друг път ще мина, днес те изтървах!”

29.04.2009г

сряда, 6 май 2009 г.

Шоколадово елитна


Ти си много сладка,
като шоколадка -
гадже апетитно
с потекло елитно.
Тялото игриво
гледам похотливо,
искам да го близна,
даже да си гризна...
искам да усетя
аз от сладостта
на тази неземна
твоя красота.
Тръгнал съм към теб,
но съзрях проблем -
други също чакат
със мерак голем.
Затова ще мина
през задния вход,
дано си заслужава
тоз голям обход...

събота, 2 май 2009 г.

Ей мъ на, с нувина :)

Получих пувикватилна въпроснъ
„Уф, къде съ губиш, липсвъш ми?"
и туй мъ трогна, дажи мъ троснъ,
та къту ревнъх, тиче, тъ чак ръми.

И ши убадя (не туй кой мъ питъ,
че то койту е, знай чи гу убичъм).
Не, другу ши кажъ - ни съм сърдитъ,
одих дъ триниръм, скачъм, тичъм.

Знам кво ши кажити - „Дъртъ бабо,
их ти къде па рипъш, ни ти е ден?"
Мъ ни сти прави, триниръх здраво,
аз съ къстиръх на „Тънцувъй с мен".

Мъ кът ръзвъртях две стари кълки
и къту ръздрусъх... ни казвъм кво.
Ши съм муралнъ, пъ и има малки,
а па и тъквизи дет ставът на дърво.

Мъ тъй са развъртях, чак ми утисне
пустия дансинг, проснъх са нъ дивана
и мисля, що ми требе „Тънцувъй две"
у нащту селу по е харну на мегдана.

Наред с това, убаждъм уфициалну
апилиръм за конкурс, кът мурълискъ:
„Ти смей са с мене" - индивидуалну
и в синхрон, да видим кой му стискъ.

Нъградътъ е много румънтична,
а пубидитела цялата ши я утнесе,
горд ши е, мъкар да ней пърична...
Рано пу изгрев слънци уфце дъ пъсе.

А докату пасът уфцети, той ши пей
„Докату бях уфчарчи..." и те тъка.
На дъ видим, кой смей да съ зъсмей
И койту са усмихни поемъ дубитъка.

А смейти съ де...
(а)

04.11.2007
(цикъл "Похортували си баби млади")

понеделник, 27 април 2009 г.

Свадба в наше село

В наше село на мегдана
кръшна сватба се захвана.
Булка беше баба Пена,
зетя- Колю, баш ергена.
С нови дрехи натъкмени
и със китки нагиздЕни.
Рипат, скачат на хорото
със трендафил зад ухото.
Бре, че скача тази баба,
сякаш е козичка млада,
а пък старият ерген
също, като млад елен.
Цяло село се събра
да погледа таз игра.
После и ракийка блага
ще си пийнат със наслада.
Май че, булката чевръста
не е здрава много в кръста.
А пък зетя белобрад
вика силно„Помощ, брат!
Тази булка е беззъба,
изсушена стара гъба!
Хич не ща я за жена!
Да си ходи у дома!
Да си гледа там козите,
да не оди със момите!"
Тази сватба, тъй приключи,
баба Пена не сполучи.
Ходи тъжна из селОто
гледа Кольо на хорото,
как развява си байряка,
пред момите как прикляка.

четвъртък, 23 април 2009 г.

стих за една голяма асфалтова любов

Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.

И малко сняг се изсипва...

А, аз те обичам

и искам да викам...

как те обичам

и колко си ти,
и колко съм аз.

Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.

Ти казваш, че спиш,
аз казвам, че те обичам.

И нашата малко огромна любов...
тя вика ни по този
малко дъждовен паваж.


Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.

И вече е мартенско утро,
слънцето през снега се показва.

Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.

петък, 27 март 2009 г.

СГЛЕДА

На мегдана у сред село
мажко оро се извило,
играт го отбор юнаци
се с накривени калпаци.

Сите арни до един,
а сред тях и Валентин...
На калпака китка здравец
бе забол всеки красавец.

Край орото, отстрони,
сбрали се млади моми,
всека либе да избира,
тамо бе и Красимира.

Баш момата на селото
и тя с поглед у орото,
нищо, че вече бе избрала,
на кого сърцето си би дала.

На нея най ще и подхожда
у тях нощем да прихожда
от селото маж саде един
и това е юнак Валентин.

Те са си лика - прилика,
като два стръка иглика...
млади са и работливи,
а щом требе и игриви.
"Криво разбрана цивилизация" или просто една българо-английска разговорка!
Опитах се пресъздам разговор между една баба, която е родена и живее на село и нейния нов съсед, който е напуснал добрата стара Англия и градския начин на живот! Представям ви баба Дочка и нейния съсед Том! Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
ТОМ: Хай!
баба Дочка: Чедо, първо е април, а после идва май!
ТОМ: Хау ду ю ду?
баба Дочка: Твоя крак от какво се наду?
ТОМ: Ай ем сори!
баба Дочка: Какво баба та събори?
ТОМ: Дятс май уаиф!
баба Дочка: Ама, това си е жена, а ти как го рече лаиф? Уж сте много модерни, а не казвате жена! Абе и вие младите понякога превъртате! Аз на моя дядо цял живот му викам Радо и вече 55 години се търпим! Па, ела да пием по ракия! Ти момче каза ли ми здраво живо? Разбрах, че тази година се носело сиво, а и аз гледам да съм модерно, но и мен забравата здраво ме перна! Моя син искаше в града да ни взима и при тях да бъдем тази зима, но ние с дядото не станахме каил! Моя син е убавец и е бизнесмен и снахата се обажда всеки ден, за да пита расте ли прасето, но не ме пита как ми е сърцето? Пък аз илачите със шепата ги пия. Ей, каква съм да ви сипя по една ракия, а и дядото прави много хубава трушия?! Ето и хляб да
сложа на масата. Аз така го режа половин хляб е 1 филия.

ТОМ: Тенкю!

баба Дочка: Тънки сте ми!
Като сте запазили едни диети, направо сте тънки и прозрачни като тапети!
Вий в Англията какво пиете момче? Как да съм добре кажи, дядото по цял ден все за нещо ръмжи! Още малко и боба ще е готов - дано е уврял, че миналия път беше суров. И дядото се разсърди и даже ми се скара - в кръчмата правели много хубава мешена скара! Казва, че боляло го сърцето, а пак отиде на кафето! Там се чувствал по-добре, а уж нивата щеше да оре!
ТОМ: Дятс флауърс!
баба Дочка: Това баба е цвете! Ей, що не можете да ни разберете? На това му казваме мушкато - а, не бе баба то магарето е опашато!

петък, 20 март 2009 г.

Имам среща с наш'то Ани,
днеска заран на мегдана.
Как да тръгна с гащите съдрани?!
За смеха на селото ще стана.

Разните му там конци, в килера,
май отдавна са свършили,
в рафтовете кьоря се, дано намеря
барем дънките протрити.

А пък и колана вчера ми се скъса.
Дупки здрави не останаха.
Вечно нови с шилото да дупча,
оти на сухар съм станала.

И с какво да тръгна? Със сукман не мога.
Нали вече европейци сме.
В селото ни влезе друга мода -
джинси, кожени елеци.

Ща не ща, със старите си гащи
пак ще трябва да изляза.
В кръста, стегната с дебели ластици,
иначе на глезените ще ги влача.

И косата си в прическа ще направя-
само с пръсти ще я разроша.
Тя "Парижки вятър" май се казва,
само да не се изложа.

Лелеее,укъснявам. Аз ще бягам.
Ще се видим после на мегдана.
Аааа, и нека все пак не забравям -
СЛЪНЧЕВ ДЕН ВИ ПОЖЕЛАВАМ!!!

четвъртък, 19 март 2009 г.

Империята отвръща на удара

Що бе, Шкафче? - що ти стая?
А немаш от ракийката биля, омая?
Що му е лошото да имаме си баня,
пък и вътре у ней със цела вана?
Пък, ако знайш ти що е масажа...
съвсем шъ ти испадне макиажа.
Ти на Зозо, не бери гайлето -
знай той как да глези си бабето.
И за Краска не бери грижа гулема -
шъ напрайм я фина куту маникена.
И... била съм нещу проклетия,
немало за мени никва угодияяяями,
то аз съм си ногу кротка -
куту опърлена вчера котка.
Мълнии из очите кротки мятам,
та Зозо с тех през плет премятам.
Га речем па а заговорииимга че,
планината шъ строполим.
Лелеее, ега ти и дзверо чепати
де го има у дома Зозо клепати.
Та, затова шъ махаме килеро -
да има де а се укроти дзверо.

НА ХОРОТО

Бърза Петко за хорото,
бърза той, ала защото,
още вчера стрина Стана
го подхвана отзарана:
- Пръв да идеш утре Петко,
да ги смаеш утре, зетко.
С дъщерята, със Калинка,
за ръчичките дваминка
да сте първи на хорото,
че да шашнете селото.
Да покажеш риза нова,
от вчера още е готова.
И със новите потури,
всички в джеба си ще туриш.
Пък Калинка с таз забрадка,
виж я колко ми е сладка,
а пък новият сукман
показва тънкия и стан.
Там на всички пък кажи:
- Мили братя и сестри,
тез премени ги уши
мойта тъща! – тъй речи.
Подарък са ни за Великден
и съм арно тъй нагизден,
щото слушам мойта тъща
и е кротко в наш’та къща.
А Калинка да мълчи,
щото хука и гълчи.
Бързат Петко и Калинка,
нагласени кат’ за снимка,
на мегдана се явяват.
Другите пък ги задяват:
- Що са къси тез потури,
малко тесни са и щури,
а пък с ризата, горката,
май сте бърсали софрата!
Тук Калинка се облещи,
че кат’ викна им насреща:
- Тез потури отзарана
му ги даде мойта мама,
че и ризата е нова,
мамицата ви сурова!
- Стой, Калинке, дай на задна –
викна Петко – че ще падна!
- Ти млъкни бе, смотаняк,
щом не знаеш като как
майка ми да защитиш,
ами мигаш и сумтиш.
- Тъй ли, тъпа кукумявке,
щом не сещаш тез задявки,
марш при дъртата, проклето,
аз ще ида във кръчмето,
ша’с намяткам със ракия,
кат’ са върна, ша ви бия!
..............................
Тук историята млъква,
ала късно, щом се мръкна,
тихо, по терлици само,
Петко скри се долу в дама
и кат’ мишка си кротува.
Калинка на сайванта псува,
а стрина Стана до вратата
е приготвила теслата...

сряда, 18 март 2009 г.

Скиор

Батко Боби е скиор,
но на Банско с един бор
гушнаха се те двамина
и после сложи вратна шина.

Разсърди се тази зима
и пропусна Банско той.
На Алеко днес замина
и там нужен е герой

Спусна се по трудна писта,
а скиори има триста.
Направил е ляв завой,
но там борчета безброй.

Слаломист е той добър,
ала има си кусур:
бор щом види, няма как,
ще лежи със счупен крак.

Отмъщението на баба Добра

Моят внук ма много дразни!
Дрънка ми едни неща -
изостанала била съм
с технологиите и модерността.
Рекох си - ша та науча
баба си да тачиш ти!
Яз съм баба, ама оправна,
ни са давам без борби!
Сядам аз пред телевизора,
взимъм плеткъта в ръце
и го чакам да са върне,
туй нахакано дете.
Ей го, иде! С трясък влиза:
- "Бабо, к`во ще се яде?"
Няма "Здрасти! Бабо, как си?"
Невъзпитано хлапе!
- "Sorry - казвам, - ама днеска
всъщност аз не съм готвила,
че пред компа са забих,
логнах са, да си полафя.
Манджата я забравих!"
- "Бабо! Бабче! К`во ти става?
Ти съвсем не си наред!"
- "Споко, сине! Нищо няма.
Посърфирах в Интернет!"
Той ма гледа. Аз го гледам.
После рече: - "К`во каза?
Логна ли се?! Посърфира?!
Повтори, че не разбрах!"
- "Я не са втелясвай, дете!
Яко аз си поиграх!
В скайпа с баба Ана лафих,
в нета влязох, са посмях.
Ставам аз от днес модерна,
компа ти ми отстъпи,
че си правя blog и нема
време вече за шетни."
Внукът занемя горкият,
грабна своя GSM,
на снахата са обади,
че ставало нещо с мен.
Тюх, да му са невидяло!
Угодия нема, бре човек!
Нищо, важното е, че разбра ма -
аз съм Бабка Супет-Нет!

вторник, 17 март 2009 г.

Пътешествие до съседно село

Реших да посетя съседно село,
че всеки все за него ми говори -
ама май да бих мирно седело -
и там трябваше да копам картофи.

И там пак орах, копах, сях и брах,
и носих на пазаря (все едно съм вкъщи),
и овце, кози, че и крави доях.
Писна ми вече, ще взема да са връщам.

И без друго ми липсва вече мегданя,
то и тук има, ама не'й тъй интересно.
Май забравих да кажа къде пак се дянах...
Фейсбук му викат...уж село, ма'й смесену.

Айде, ще ходя да нахраня коня,
после в колата на състезание седам,
после на мисия, да застрелям оня,
как пък му викаха... нула - нула - седем.

Много е тежко, чак уморих са,
викам да свършва вечи диня,
че да са връщам да си почина
под сливата стара там до зида.

Ши съ дилим :)

Тез, гражданя съвсем са пощурели,
заради тях с дядуту ши съ дилим.
Децатъ викът: "Вий сти пулудели!",
ама решихми и ни ще съ пугудим.

То сичку почнъ преди три нидели:
събрахми са цяло село в хоремага.
Селски туризъм дъ правим сми щели -
всички да съ стягат, секи да помага.

Пристигнаха тези ми ти гражданя,
у сяка къща бързу ги разпридилиха.
Амъ у наща, нали няма ми си банЯ,
кориту насред двора, с перде туриха.

Уж ф`сяка къща имъхъ си вътре бани,
а сички да съ къпят у нас са извървяха,
щото викът, имали сми „екстра"... мани,
що гулотий видяхми, що срамути бяха.

По виделу, без срам от поглед хорски...
било туй, казвът: „Назад към природата",
с идни мънинки гащи, викът им бански,
мъже, жени, наедно, без свян от хората.

Моят дяду виде, и той засуквъ си мустак,
вика: "Ано, пускъси малку тез сукмани".
Обул идни гъщета, открил ду среда крак
Мискинин, нъ старини за смях ши стани.

Ма той не`й виновен, те го подлудихъ:
жени с поли-препаски ходят по мегдана,
мъжети им, пък те, нъ парфюм удимихъ,
бетер жените, пумади слагът ут зарана.

Брей, тоз свят не знам на къде ши ходи,
забравиха дъ копат, дъ сеят, дъ пливят,
а дядуту, младей са и по акъл съ води -
тез да земът дрехи и за мен да му дадът.

Идва и ми казва: "Събличай тез сукмани,
зимал съм ти миниджуп, бодита и грим"...
Подгоних го из къщи с все тез парцали,
наложих го с машата. Затуй ши съ дилим.


05.06.2007г
(цикъл "Похортували си баби млади")

понеделник, 16 март 2009 г.

ТУУЛЕТНА (струпана от Бабетка Нелетка и Дедо Зозо)

-Да напраим нужник-туулетна
да не клеча там зад плевня,
баня даже да направим,
да сме чистички и здрави!

-Нек съ опрай времето, бе, дедо,
щото много е студено
да не фаниш нов бацилин,
шти шиткат д-ъто с пеницилин –
до тогаз - в оная, на дворо,
дето падаш там у зоро

-То времето за туй не пречи,
да побързаме, човече!
Ша гу праим до килера,
замислил съм го от вчера.

-Шъ го прайш до килеро???
ми конците де ш'си сбера?
Ти го мислиш, ама с що ли?-
дедо дърти сал си бръщоли...
-Плочки бегай, да избираш
и боите да подбираш.
аз ша търсим там чиния
и препарат, да я измия.

-Сега пък плочки де да дирим,
искам ги съвсем идилични -
като додат гости непредвидени,
да е видно и прилично!

-И казанче - пурцилан,
кат на барувците там.
Ама не с синджир,ми с топка,
дето свети като хлопка.

-Хъм - казанчи, порцилан...
с този дирник тъй голям...
куту седним му отгоре,
със негу а се не строполим?

-Зимай само италянски,
плочки убави са бански.
ша ги лепа със мерак,
сички да завидят чак.

-Яз гледаф едни французки...
със моми с червени бузки...
дъл да не туриме от тях? -
шъ си ги пазим за наш грях...

-Ми кат дойде некой гост,
ши рече че съм си прост,
дето слагам плочки с миски,
пък до тях аз да си дрискам...

-Куту дойде некой гост,
за да не мисли те за прост,
шу гу пращаме отвънка,
и изобщо без да мрънка

-Бабетке,туй го забрави,
от ума го изключи.
Ка ша пращам гост отвънка
да пикай там и да мрънка?

-Ми, както беше досеги -
и дето падаш кът прасе,
мотиката щом видиш
у нежните ми две ръце

-Стига ма, нали съм кротък!
То, ега ти му живота!
Секи ден жена с мотика,
все крещи и все ми вика!

-Я спри, не дигай шум до бога,
че веднага ша та погна -
сега шъ дофърчи кметицата
и ш'тъ насоли с патерицата.

-Тя Кметицата е арна,
ама тебе ако барна...
ша та скрия у килера,
никуй да нтъ намери.

-Яз съ качвам на метлътъ
и си дигам чукалътъ -
плочки шъ избирам,
и ни знам га шъ съ прибирам!

-Погледни и за чиния,
ама все да е от тия –
от Севлийско, американ,
най-дубрия пурцилан.

-Шъ ма барниш... мъ тупалка!
Сега шъ викна баба Валка!
за амирикана ша помислим...
може и друго а измислим

-Баба Валка е арабия,
с нея аз ни ша са бия.
Да та учи тя на ред
като истински съсед.

-Я сипи си еднъ ракийка,
па със некоя комшийка
по дума разменете
па се по дома приберете.

- С комшийка ли да са прибЕра?
Таквъз от де да я намера,
дет ша иска да я зема?
Ей това е веч проблема!

- Дедооо, ушите си отвОри,
а не зема да ти ги отпоря -
рекох ти да си поортувате,
а не да шмекерувате

-Леле, яз какво разбрах,
за малко да напраим грях!

сряда, 11 март 2009 г.

Нов член на БДИМ и проблеми (не един)

Оправна съм, всеки това знай,
обаче тоз нов член ма затрудни
ще му взимам, от край до край
еталонни мерки (БДИМ закони).
Но пусто младо, нищо че е дядо,
иска се от мен... концентрация,
щото стара баба, но сърце лудо,
опва се, при таквази ситуация...
Не само това, ами дядо Жоро
един такъв, пита за белезници...
Сложно става, нямах до скоро
идея даже за такива... бъзици.
Взех са в ръце, не ми бе лесно
и всички мерки му... записах,
дядото оправих, но интересно,
язе що толкоз много го слисах.
Лошо не е, страх някой да взема,
обаче чак да ма види като пума?
То котка верно, ама си е дилема:
мило коте или стръвница, чума.
Едно перо отскубнах от петело,
навярно сетихте се, за какво...
Точно, ще го гъделичкам смело
и той да види кво значи тегло.

(а)

24.08.2008г

(по повод посрещането на дедо Жоро :) )

Привет и от Шкафчето

А добър ден ти, бабо Ано,
на теб и на другите, от мен! -
поздравява дедо Шкафчо,
старият, добър ерген.

Баш ми драго да Ви срещна,
зарезах работата спешна,
но докат се блогна тук и аз
мина се повече от час.

С толкоз много дарования
успешни ще са всички начинания!
Затова, че сбра ни на мегдана
благодаря ти, бабо Ана!

вторник, 10 март 2009 г.

Дубря заварилъ!

Дубря съм ви заварилъ тук значи!
Пък ми съ спи, сърцету ми чак плачи...
Мъ снощи ощи пойчи ми съ спеши,
кугат` пуканътъ ут Ана ми дойдеши.
Затуй в туй ранну утру, сън ни спалъ,
придставям ви съ - рошъвъ, мъ...цялътъ!!!

За добре заварили

Здравейте дядовци и баби,
момчета и девойки млади!
Прегръщам всички в този час,
на чаша греяна ракийка с вас!
Да пийнем всички по комшийски,
да нижем стихчета по мераклийски!
А китката,за баба Ана,
че ме покани от зарана.
Да бъде здрава и честита
да ни омеси вкусна пита!

Раздумки в БДИМово

Раздумки в БДИМово
Сполай ти за поканата,Ано!
Малко блондинеста баба падам-
докато са "блогна"
два чифта обуща, съдрах ги!
Такъв емайл,онакава парола,
'ку трябва съм честна...
два пъти "Сезам" са провиквах
докато стани:)

Здравей бабо Ани

Тенкю баба за поканата!:)
Без малко да не успея да съ включа,
но късметот ми се усмихна и още не ми е избегал нето!
Тъкмо и да те питам баби -
когиз с тебе ще се сбереме на кафенце и раздумка сладка...
Да ти кажа право баби...взе да ми горчи кафето -
все самичка напоследък си го пия...
изолация съм пълна баби, телефонът ми затворен,
нета ми избегал...абещо да ти река -
ужас, скука...та и тоз проливен дъжд...:)
Хайде, вече стига съм се оплаквала...
мъничко место и за другите да остая:)
Поздрави за новата придобивка Ани!
И усмивки, много усмивки от мен!:)
Благодарско за поканата ти, Ани!
Знам,в селото все отбрани
баби... дядовци- все луди глави,
всякой с някого дуета прави.
А и що да чине? Весело да става.
Трябва и душата някак да се радва.
За тъдява... честичко ще наминавам,
може даже и по ред да ви оставям.
Хайде,спорна да ви е раздумката у село.
На купона дълъг, ти бъди начело.

Благодаря за топлата покана да се присъединя и аз към мегдана

Е, хайде и аз за малко да намина,
за поканата ти много благодаря!
Но сега ще бързам, че ей я зимата,
днес се завърна, тъй март се извъртя.
Но какво говорим, нали си е женски,
и той като нас мнението си мени,
но чувам, че вече щъркели летели.
И на мегдана ще се запролети :)

Що е това БДИМ и има ли почва в нас :)

Дойде запитване в офиса ни
(на БДИМ офиса, как кой...)
затова нуждата веч са появи
от разяснение, за чужд и свой.
***
Това е БДИМ програма лека,
но с история, пре, пре стара.
Отпочнах я аз, преди N-века
насред мегдана, до дувара...
"Похортували си Баби Млади"
(сама говорех си в началото),
доди Краска, следващ се обади
и тъй полека, порасна селото.
Кога постъпи дядо един при нас
вече не можеше да сме ПъБъМъ
и затова пременихме се завчас
в БДИМ* (туй отдоле ши обяснъ).
При нас в БДИМово си е весело
в шеги, в закачки... рими леем...
Дори времето вън да е навъсено
в души ни слънце е, все се смеем.
***
Откривам време вече за дебати
та моля всички съпрограмки баби
и съпрограмци - дядовци сърцати
да говорят силно (уши ми са слаби).


БДИМ* - Баби Дядовци Идем Млади
(готови сме за усмивки и изненади)


18.09.2008г
(цикъл "Раздумки в БДИМово")