Имам среща с наш'то Ани,
днеска заран на мегдана.
Как да тръгна с гащите съдрани?!
За смеха на селото ще стана.

Разните му там конци, в килера,
май отдавна са свършили,
в рафтовете кьоря се, дано намеря
барем дънките протрити.

А пък и колана вчера ми се скъса.
Дупки здрави не останаха.
Вечно нови с шилото да дупча,
оти на сухар съм станала.

И с какво да тръгна? Със сукман не мога.
Нали вече европейци сме.
В селото ни влезе друга мода -
джинси, кожени елеци.

Ща не ща, със старите си гащи
пак ще трябва да изляза.
В кръста, стегната с дебели ластици,
иначе на глезените ще ги влача.

И косата си в прическа ще направя-
само с пръсти ще я разроша.
Тя "Парижки вятър" май се казва,
само да не се изложа.

Лелеее,укъснявам. Аз ще бягам.
Ще се видим после на мегдана.
Аааа, и нека все пак не забравям -
СЛЪНЧЕВ ДЕН ВИ ПОЖЕЛАВАМ!!!

Империята отвръща на удара

Що бе, Шкафче? - що ти стая?

А немаш от ракийката биля, омая?

Що му е лошото да имаме си баня,

пък и вътре у ней със цела вана?

Пък, ако знайш ти що е масажа...

съвсем шъ ти испадне макиажа.

Ти на Зозо, не бери гайлето -

знай той как да глези си бабето.

И за Краска не бери грижа гулема -

шъ напрайм я фина куту маникена.

И... била съм нещу проклетия,

немало за мени никва угодияяяями,

то аз съм си ногу кротка -

куту опърлена вчера котка.

Мълнии из очите кротки мятам,

та Зозо с тех през плет премятам.

Га речем па а заговорииимга че,

планината шъ строполим.

Лелеее, ега ти и дзверо чепати

де го има у дома Зозо клепати.

Та, затова шъ махаме килеро -

да има де а се укроти дзверо.

НА ХОРОТО

Бърза Петко за хорото,
бърза той, ала защото,
още вчера стрина Стана
го подхвана отзарана:
- Пръв да идеш утре Петко,
да ги смаеш утре, зетко.
С дъщерята, със Калинка,
за ръчичките дваминка
да сте първи на хорото,
че да шашнете селото.
Да покажеш риза нова,
от вчера още е готова.
И със новите потури,
всички в джеба си ще туриш.
Пък Калинка с таз забрадка,
виж я колко ми е сладка,
а пък новият сукман
показва тънкия и стан.
Там на всички пък кажи:
- Мили братя и сестри,
тез премени ги уши
мойта тъща! – тъй речи.
Подарък са ни за Великден
и съм арно тъй нагизден,
щото слушам мойта тъща
и е кротко в наш’та къща.
А Калинка да мълчи,
щото хука и гълчи.
Бързат Петко и Калинка,
нагласени кат’ за снимка,
на мегдана се явяват.
Другите пък ги задяват:
- Що са къси тез потури,
малко тесни са и щури,
а пък с ризата, горката,
май сте бърсали софрата!
Тук Калинка се облещи,
че кат’ викна им насреща:
- Тез потури отзарана
му ги даде мойта мама,
че и ризата е нова,
мамицата ви сурова!
- Стой, Калинке, дай на задна –
викна Петко – че ще падна!
- Ти млъкни бе, смотаняк,
щом не знаеш като как
майка ми да защитиш,
ами мигаш и сумтиш.
- Тъй ли, тъпа кукумявке,
щом не сещаш тез задявки,
марш при дъртата, проклето,
аз ще ида във кръчмето,
ша’с намяткам със ракия,
кат’ са върна, ша ви бия!
..............................
Тук историята млъква,
ала късно, щом се мръкна,
тихо, по терлици само,
Петко скри се долу в дама
и кат’ мишка си кротува.
Калинка на сайванта псува,
а стрина Стана до вратата
е приготвила теслата...

Скиор

Батко Боби е скиор,
но на Банско с един бор
гушнаха се те двамина
и после сложи вратна шина.

Разсърди се тази зима
и пропусна Банско той.
На Алеко днес замина
и там нужен е герой

Спусна се по трудна писта,
а скиори има триста.
Направил е ляв завой,
но там борчета безброй.

Слаломист е той добър,
ала има си кусур:
бор щом види, няма как,
ще лежи със счупен крак.

Отмъщението на баба Добра

Моят внук ма много дразни!
Дрънка ми едни неща -
изостанала била съм
с технологиите и модерността.
Рекох си - ша та науча
баба си да тачиш ти!
Яз съм баба, ама оправна,
ни са давам без борби!
Сядам аз пред телевизора,
взимъм плеткъта в ръце
и го чакам да са върне,
туй нахакано дете.
Ей го, иде! С трясък влиза:
- "Бабо, к`во ще се яде?"
Няма "Здрасти! Бабо, как си?"
Невъзпитано хлапе!
- "Sorry - казвам, - ама днеска
всъщност аз не съм готвила,
че пред компа са забих,
логнах са, да си полафя.
Манджата я забравих!"
- "Бабо! Бабче! К`во ти става?
Ти съвсем не си наред!"
- "Споко, сине! Нищо няма.
Посърфирах в Интернет!"
Той ма гледа. Аз го гледам.
После рече: - "К`во каза?
Логна ли се?! Посърфира?!
Повтори, че не разбрах!"
- "Я не са втелясвай, дете!
Яко аз си поиграх!
В скайпа с баба Ана лафих,
в нета влязох, са посмях.
Ставам аз от днес модерна,
компа ти ми отстъпи,
че си правя blog и нема
време вече за шетни."
Внукът занемя горкият,
грабна своя GSM,
на снахата са обади,
че ставало нещо с мен.
Тюх, да му са невидяло!
Угодия нема, бре човек!
Нищо, важното е, че разбра ма -
аз съм Бабка Супет-Нет!

Пътешествие до съседно село

Реших да посетя съседно село,
че всеки все за него ми говори -
ама май да бих мирно седело -
и там трябваше да копам картофи.

И там пак орах, копах, сях и брах,
и носих на пазаря (все едно съм вкъщи),
и овце, кози, че и крави доях.
Писна ми вече, ще взема да са връщам.

И без друго ми липсва вече мегданя,
то и тук има, ама не'й тъй интересно.
Май забравих да кажа къде пак се дянах...
Фейсбук му викат...уж село, ма'й смесену.

Айде, ще ходя да нахраня коня,
после в колата на състезание седам,
после на мисия, да застрелям оня,
как пък му викаха... нула - нула - седем.

Много е тежко, чак уморих са,
викам да свършва вечи диня,
че да са връщам да си почина
под сливата стара там до зида.

Ши съ дилим :)

Тез, гражданя съвсем са пощурели,
заради тях с дядуту ши съ дилим.
Децатъ викът: "Вий сти пулудели!",
ама решихми и ни ще съ пугудим.

То сичку почнъ преди три нидели:
събрахми са цяло село в хоремага.
Селски туризъм дъ правим сми щели -
всички да съ стягат, секи да помага.

Пристигнаха тези ми ти гражданя,
у сяка къща бързу ги разпридилиха.
Амъ у наща, нали няма ми си банЯ,
кориту насред двора, с перде туриха.

Уж ф`сяка къща имъхъ си вътре бани,
а сички да съ къпят у нас са извървяха,
щото викът, имали сми „екстра"... мани,
що гулотий видяхми, що срамути бяха.

По виделу, без срам от поглед хорски...
било туй, казвът: „Назад към природата",
с идни мънинки гащи, викът им бански,
мъже, жени, наедно, без свян от хората.

Моят дяду виде, и той засуквъ си мустак,
вика: "Ано, пускъси малку тез сукмани".
Обул идни гъщета, открил ду среда крак
Мискинин, нъ старини за смях ши стани.

Ма той не`й виновен, те го подлудихъ:
жени с поли-препаски ходят по мегдана,
мъжети им, пък те, нъ парфюм удимихъ,
бетер жените, пумади слагът ут зарана.

Брей, тоз свят не знам на къде ши ходи,
забравиха дъ копат, дъ сеят, дъ пливят,
а дядуту, младей са и по акъл съ води -
тез да земът дрехи и за мен да му дадът.

Идва и ми казва: "Събличай тез сукмани,
зимал съм ти миниджуп, бодита и грим"...
Подгоних го из къщи с все тез парцали,
наложих го с машата. Затуй ши съ дилим.


05.06.2007г
(цикъл "Похортували си баби млади")

ТУУЛЕТНА (струпана от Бабетка Нелетка и Дедо Зозо)

-Да напраим нужник-туулетна

да не клеча там зад плевня,

баня даже да направим,

да сме чистички и здрави!

-Нек съ опрай времето, бе, дедо,

щото много е студено

да не фаниш нов бацилин,

шти шиткат д-ъто с пеницилин –

до тогаз - в оная, на дворо,

дето падаш там у зоро

-То времето за туй не пречи,

да побързаме, човече!

Ша гу праим до килера,

замислил съм го от вчера.

-Шъ го прайш до килеро???

ми конците де ш'си сбера?

Ти го мислиш, ама с що ли?-

дедо дърти сал си бръщоли...

-Плочки бегай, да избираш

и боите да подбираш.

аз ша търсим там чиния

и препарат, да я измия.

-Сега пък плочки де да дирим,

искам ги съвсем идилични -

като додат гости непредвидени,

да е видно и прилично!

-И казанче - пурцилан,

кат на барувците там.

Ама не с синджир,ми с топка,

дето свети като хлопка.

-Хъм - казанчи, порцилан...

с този дирник тъй голям...

куту седним му отгоре,

със негу а се не строполим?

-Зимай само италянски,

плочки убави са бански.

ша ги лепа със мерак,

сички да завидят чак.

-Яз гледаф едни французки...

със моми с червени бузки...

дъл да не туриме от тях? -

шъ си ги пазим за наш грях...

-Ми кат дойде некой гост,

ши рече че съм си прост,

дето слагам плочки с миски,

пък до тях аз да си дрискам...

-Куту дойде некой гост,

за да не мисли те за прост,

шу гу пращаме отвънка,

и изобщо без да мрънка

-Бабетке,туй го забрави,

от ума го изключи.

Ка ша пращам гост отвънка

да пикай там и да мрънка?

-Ми, както беше досеги -

и дето падаш кът прасе,

мотиката щом видиш

у нежните ми две ръце

-Стига ма, нали съм кротък!

То, ега ти му живота!

Секи ден жена с мотика,

все крещи и все ми вика!

-Я спри, не дигай шум до бога,

че веднага ша та погна -

сега шъ дофърчи кметицата

и ш'тъ насоли с патерицата.

-Тя Кметицата е арна,

ама тебе ако барна...

ша та скрия у килера,

никуй да нтъ намери.

-Яз съ качвам на метлътъ

и си дигам чукалътъ -

плочки шъ избирам,

и ни знам га шъ съ прибирам!

-Погледни и за чиния,

ама все да е от тия –

от Севлийско, американ,

най-дубрия пурцилан.

-Шъ ма барниш... мъ тупалка!

Сега шъ викна баба Валка!

за амирикана ша помислим...

може и друго а измислим

-Баба Валка е арабия,

с нея аз ни ша са бия.

Да та учи тя на ред

като истински съсед.

-Я сипи си еднъ ракийка,

па със некоя комшийка

по дума разменете

па се по дома приберете.

- С комшийка ли да са прибЕра?

Таквъз от де да я намера,

дет ша иска да я зема?

Ей това е веч проблема!

- Дедооо, ушите си отвОри,

а не зема да ти ги отпоря -

рекох ти да си поортувате,

а не да шмекерувате

-Леле, яз какво разбрах,

за малко да напраим грях!