петък, 20 март 2009 г.

Имам среща с наш'то Ани,
днеска заран на мегдана.
Как да тръгна с гащите съдрани?!
За смеха на селото ще стана.

Разните му там конци, в килера,
май отдавна са свършили,
в рафтовете кьоря се, дано намеря
барем дънките протрити.

А пък и колана вчера ми се скъса.
Дупки здрави не останаха.
Вечно нови с шилото да дупча,
оти на сухар съм станала.

И с какво да тръгна? Със сукман не мога.
Нали вече европейци сме.
В селото ни влезе друга мода -
джинси, кожени елеци.

Ща не ща, със старите си гащи
пак ще трябва да изляза.
В кръста, стегната с дебели ластици,
иначе на глезените ще ги влача.

И косата си в прическа ще направя-
само с пръсти ще я разроша.
Тя "Парижки вятър" май се казва,
само да не се изложа.

Лелеее,укъснявам. Аз ще бягам.
Ще се видим после на мегдана.
Аааа, и нека все пак не забравям -
СЛЪНЧЕВ ДЕН ВИ ПОЖЕЛАВАМ!!!

2 коментара:

  1. Убава си, ни съ бой!
    Па макар и с гащи стари,
    на мегданя съ яви!
    Нова мода шъ искараш!

    Много слънце и за теб!
    Честита пролет на всички!

    ОтговорИзтриване
  2. Като тебе втора хубавица няма,
    съвсем по мода гащите съдрани.
    Добре дошла си рано на мегдана
    та пролетта тамън да та хвани...

    Вместо коланче, канап щи дам
    да си препашиш кръста здраво.
    И таз прическа добре я знам,
    на ти китка, турни я от ляво.

    :)))
    Поздрав и усмивка от баба Ана
    (тук евро фешън модата настана)

    ОтговорИзтриване