четвъртък, 23 април 2009 г.

стих за една голяма асфалтова любов

Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.

И малко сняг се изсипва...

А, аз те обичам

и искам да викам...

как те обичам

и колко си ти,
и колко съм аз.

Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.

Ти казваш, че спиш,
аз казвам, че те обичам.

И нашата малко огромна любов...
тя вика ни по този
малко дъждовен паваж.


Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.

И вече е мартенско утро,
слънцето през снега се показва.

Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.