стих за една голяма асфалтова любов
Как върви по асфалтанашата неспирна любов.
И малко сняг се изсипва...
А, аз те обичам
и искам да викам...
как те обичам
и колко си ти,
и колко съм аз.
Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.
Ти казваш, че спиш,
аз казвам, че те обичам.
И нашата малко огромна любов...
тя вика ни по този
малко дъждовен паваж.
Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.
И вече е мартенско утро,
слънцето през снега се показва.
Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар