Реших да посетя съседно село,
че всеки все за него ми говори -
ама май да бих мирно седело -
и там трябваше да копам картофи.
И там пак орах, копах, сях и брах,
и носих на пазаря (все едно съм вкъщи),
и овце, кози, че и крави доях.
Писна ми вече, ще взема да са връщам.
И без друго ми липсва вече мегданя,
то и тук има, ама не'й тъй интересно.
Май забравих да кажа къде пак се дянах...
Фейсбук му викат...уж село, ма'й смесену.
Айде, ще ходя да нахраня коня,
после в колата на състезание седам,
после на мисия, да застрелям оня,
как пък му викаха... нула - нула - седем.
Много е тежко, чак уморих са,
викам да свършва вечи диня,
че да са връщам да си почина
под сливата стара там до зида.
Няма коментари:
Публикуване на коментар