Отмъщението на баба Добра

Моят внук ма много дразни!
Дрънка ми едни неща -
изостанала била съм
с технологиите и модерността.
Рекох си - ша та науча
баба си да тачиш ти!
Яз съм баба, ама оправна,
ни са давам без борби!
Сядам аз пред телевизора,
взимъм плеткъта в ръце
и го чакам да са върне,
туй нахакано дете.
Ей го, иде! С трясък влиза:
- "Бабо, к`во ще се яде?"
Няма "Здрасти! Бабо, как си?"
Невъзпитано хлапе!
- "Sorry - казвам, - ама днеска
всъщност аз не съм готвила,
че пред компа са забих,
логнах са, да си полафя.
Манджата я забравих!"
- "Бабо! Бабче! К`во ти става?
Ти съвсем не си наред!"
- "Споко, сине! Нищо няма.
Посърфирах в Интернет!"
Той ма гледа. Аз го гледам.
После рече: - "К`во каза?
Логна ли се?! Посърфира?!
Повтори, че не разбрах!"
- "Я не са втелясвай, дете!
Яко аз си поиграх!
В скайпа с баба Ана лафих,
в нета влязох, са посмях.
Ставам аз от днес модерна,
компа ти ми отстъпи,
че си правя blog и нема
време вече за шетни."
Внукът занемя горкият,
грабна своя GSM,
на снахата са обади,
че ставало нещо с мен.
Тюх, да му са невидяло!
Угодия нема, бре човек!
Нищо, важното е, че разбра ма -
аз съм Бабка Супет-Нет!