НА ХОРОТО

Бърза Петко за хорото,
бърза той, ала защото,
още вчера стрина Стана
го подхвана отзарана:
- Пръв да идеш утре Петко,
да ги смаеш утре, зетко.
С дъщерята, със Калинка,
за ръчичките дваминка
да сте първи на хорото,
че да шашнете селото.
Да покажеш риза нова,
от вчера още е готова.
И със новите потури,
всички в джеба си ще туриш.
Пък Калинка с таз забрадка,
виж я колко ми е сладка,
а пък новият сукман
показва тънкия и стан.
Там на всички пък кажи:
- Мили братя и сестри,
тез премени ги уши
мойта тъща! – тъй речи.
Подарък са ни за Великден
и съм арно тъй нагизден,
щото слушам мойта тъща
и е кротко в наш’та къща.
А Калинка да мълчи,
щото хука и гълчи.
Бързат Петко и Калинка,
нагласени кат’ за снимка,
на мегдана се явяват.
Другите пък ги задяват:
- Що са къси тез потури,
малко тесни са и щури,
а пък с ризата, горката,
май сте бърсали софрата!
Тук Калинка се облещи,
че кат’ викна им насреща:
- Тез потури отзарана
му ги даде мойта мама,
че и ризата е нова,
мамицата ви сурова!
- Стой, Калинке, дай на задна –
викна Петко – че ще падна!
- Ти млъкни бе, смотаняк,
щом не знаеш като как
майка ми да защитиш,
ами мигаш и сумтиш.
- Тъй ли, тъпа кукумявке,
щом не сещаш тез задявки,
марш при дъртата, проклето,
аз ще ида във кръчмето,
ша’с намяткам със ракия,
кат’ са върна, ша ви бия!
..............................
Тук историята млъква,
ала късно, щом се мръкна,
тихо, по терлици само,
Петко скри се долу в дама
и кат’ мишка си кротува.
Калинка на сайванта псува,
а стрина Стана до вратата
е приготвила теслата...