Ей мъ на, с нувина :)

Получих пувикватилна въпроснъ
„Уф, къде съ губиш, липсвъш ми?"
и туй мъ трогна, дажи мъ троснъ,
та къту ревнъх, тиче, тъ чак ръми.

И ши убадя (не туй кой мъ питъ,
че то койту е, знай чи гу убичъм).
Не, другу ши кажъ - ни съм сърдитъ,
одих дъ триниръм, скачъм, тичъм.

Знам кво ши кажити - „Дъртъ бабо,
их ти къде па рипъш, ни ти е ден?"
Мъ ни сти прави, триниръх здраво,
аз съ къстиръх на „Тънцувъй с мен".

Мъ кът ръзвъртях две стари кълки
и къту ръздрусъх... ни казвъм кво.
Ши съм муралнъ, пъ и има малки,
а па и тъквизи дет ставът на дърво.

Мъ тъй са развъртях, чак ми утисне
пустия дансинг, проснъх са нъ дивана
и мисля, що ми требе „Тънцувъй две"
у нащту селу по е харну на мегдана.

Наред с това, убаждъм уфициалну
апилиръм за конкурс, кът мурълискъ:
„Ти смей са с мене" - индивидуалну
и в синхрон, да видим кой му стискъ.

Нъградътъ е много румънтична,
а пубидитела цялата ши я утнесе,
горд ши е, мъкар да ней пърична...
Рано пу изгрев слънци уфце дъ пъсе.

А докату пасът уфцети, той ши пей
„Докату бях уфчарчи..." и те тъка.
На дъ видим, кой смей да съ зъсмей
И койту са усмихни поемъ дубитъка.

А смейти съ де...
(а)

04.11.2007
(цикъл "Похортували си баби млади")