НЕЗАБРАВЍМ ФЕВРУАРИ - aw_neli

НЕЗАБРАВЍМ ФЕВРУАРИ - aw_neli

МЕЧТАТА - aw_neli

МЕЧТАТА - aw_neli

ТАКА Е У СЕЛО! :)

Здравейти ми, БДИМци! Добре да сти, здрави!
Отдавна не съм наминавал насам.
Разправяйте кой и по колко го прави,
макър чи пу принципно азе ви знам.

Изминаф насаме зарана маршрута,
естефствену, новуст да думам на вас:
кметицата щура са ф тях неубута,
а личната смръча ми, киха, без глас...

Зажалиф ги, щоту нали са аверки.
Възчудиф са първом и посля реших:
английската плетка зафанаф по мерки,
ма бърка са нещу единия щрих!

Възможну е, вместо да гледам в "Бурда"-та
и бримкити с точност до кръг да следя,
в гутварската книга на Крас за чурбата
из текста да гледам и диря следа!

Да знайти обачи уцелиф мудела -
явашката, верну, ма стана си баш:
ходилото точно, търлъци с дантела,
с тиранти и с пуфкаф нараменник даж!

Едва ги довръших, дорде от кутлету
възвряла запуши с небивала смрад
чурбата за Краска и скоча дурдету
усетиха даж у големио град!

Дубре чи на нея нусъ й запушен!
Облякаф са бръжи и фукнаф зафчас!
След няма и два, запуфтян и радушен,
току са разтропах на прага на Крас.

- Ела, отвори, чи лекарство ти носа!
За нулево време ш'та дигне на крак!
Издеш ли го сичкоту, вън от въпроса,
дори ша усетиш и некой мерак!

Вземи, чи да бегам, чи наша ни Ана
е още по голи пети, рамене...
Тамън и наведена миг да я фана!...
Едва ли Убачи! Къде ти, къде?...

Изобщу ни чаках дори да отвори -
оставих кутлету и фукнаф назад
търлъците два у кметичите двори
по залез да дам й да пазят от хлад.

Отне ми, призна'ам си, повечку времи,
ма доста отдавна не съм за юзди!
Очите не видят... И други проблеми...
Щаслиф съм убачи! Ни мой без беди!

Излезе кметицата. Звездно ме срещна.
Ма как да е друго със тоя й лик?!
- Аверке - й викам - дубре чи си сдрешна!
Нахлузвай го т'ва. - А каквой? - Кметирлик!

Умря да са хили, ма тъй по патент е -
жина да гу носи, да сваля го мъж!
Дурде се опомним... Вземете ма спрете!!!
Аха съм ви казал, чи падна и дъж!

(а)

26.04.2010г

дедо Жоро

Накратко (БДИМска случка)

Диалог между дядо Росен и баба Ана,
за една беля, дето тъй и не стана...

Една актриса слезе от екрана,
до мене спря се, тихо зашептя,
а после – стана тя, каквато стана...
Не искам да говоря за това.

Накратко: „Кметке, ази ша напускам!
Кажи и на „съставката” това!
Отивам таз актриса да я схрускам,
пък после – после нека да умра...”

Ма, то пък, кой ши пиши мемоари,
за ставощото в БДИМ-ци да тъжи?
Не може секи, който както свари
да сипе хули, гневност и лъжи...

Ша зема да си пусна дълъг отпуск,
хем творчески да бъде, ша река,
та после да се недопусне пропуск
във вътрешните – селските дела...

Те тва „напускам” туптеж ми спира.
Ш`ма гътниш, Роско! Тъй ма ти стреснá,
на миг у ляво в тишина подпира...
Коя`й актрис`та? Дъли ми`й известнá?

Без недомлъвки - „стана тя, каквато...”
Кажи си Рос, пък ний ща разбереме.
Каквото ще да ти е станало, където...
споделяй го, недей го носиш бреме.

Съставка - Краска ши й уведомена
туй даж не подлежи и на съмнежи.
Ма таз актриса, дълий укрехкотена?
(За схрускването трябва са изнежи)

Упускай си молбата, отпуск давам,
(макар за вице исках та предложа...)
Даж мисля си, субсидия щи давам,
че то с акриса... (трябва ти подложа)

Ма откъде дойде у теб такъв мерак?
(тий душа мъжка от актриса покорена)
Да не си снощи на ръка въртял у мрак
кино лента? (си на сел`то киномена)

Бе... то, че е известна, е известна –
все главни роли падали се ней,
ма кат`съ спря до мене, тъй ма стресна,
че ей я на – душата ми немей.

– Оставам – каза – тука аз, на село,
ни ща го тоя скапан Холивуд.
Със старчетата весело и смело
ще цакам карти, табла и барбут...

И чак тогава мене ми просветна –
едва ли всичко туй е на добро...
Тя, тая убавица ме преметна,
отказа ми постланото легло...

Е, то сега... молба ни шъ подавам,
разбра са, че не искала любов.
Пък аз ша са отуча да са надам
и ката ден, и всеки миг – готов!

Пудлъгаф са! Изложиф съ, кметице...!
От наште баби нема по-добри!
Затуй сега кажи онуй... за вице –
хептен ша ми отива то, нали?

Баш щи отива, Роско, много щи ходи,
направо знай перфект ши ти лежи,
щот вицетата - пивка са породи...
„Лежи” кът казах, май са натъжи?!!

Каква ши`й таз, легло да ти отказва,
(у село всите баби сме ти фенки)...
Бе то е ясно - лош вкус тя показва...
Неще легло ли – пращай я за дренки!

Мечок да види, дрян да покатери,
да го омайва с „дОма имам внучки”.
В цял свят не можи друг да се намери
такъв кът тебе... тва го знаем трички...

Са отплеснах... за вицето нъл думах...
Значи мисля (ама слаб ми е пълнеж)
кандидат`ти за президент кът гледах
на нас у кърпа ний вързан балотаж.

Не мога аз, щот кметка нъл са водя,
с годинки бол съм, те са ми стопаж,
а Краска е перфектна, та ща замоля
да я подвициш - сте екип със стаж!

Екип сме я – и то какъв (!) – летяхме
до Космоса и после – пак дотук.
Не помня как, обаче, оцеляхме
след целио пиянски махморлук...

Ма... стига толкоз, стига надпревара,
макар да зная като две и две –
с комшийката си хапнем ли попара,
тогази всякой нас ще избере.

Оная Холивудка да го д~~а,
изпратих я в съседното селò.
Какво ша ми разваля комшулука!?
И как шъ ми отказва тя легло?

Така ми... да не са намесвам азе,
че здраво ши зад...вей, ши забучи.
Намерила и кого да „рита” - назе...
Добре сме ний – ней нека я боли!

Ей на - ти с акъл отново заблестя...
Така по-умния (и убав) все отстъпва.
Ши тръгвам - ходя с Крас да споделя,
какво хортувахме (пък взе и мръква)

:) :)

05.10.2011г
"Раздумки в БДИмово" "Съавторски" автори: дядо Роско и баба Ана

По БДИМски търсилка… за черпилка :))

Акродумаха по мегдана
баба Краска и баба Ана

Хей, Краске, ела ми тука сестро
ут два дни една мисъл ма върти...
Бе, то въртежа е от друго нещо,
ала и мъсъл ми... мирна не сиди.

Върти та казваш, и ни та пуска
да не е за някой... дядо млад?
Ей, да ни вземе да та схруска
направо кат филия с мармалад?

Ръжена що ми ръгаш у джигера?
От как са помня то ми е въртеж...
Живот... таквоз ку мож намеря?!
Друг е дерта - календар поглеж!

Е, гледам де, джулая наближава,
но то и в село Слънце ши изгрей.
Ох! С дати недей ма заблуждава
Тръпна! Кажи, Ано, не ми са смей.

За Слънцето, то грей, зори навред
джулая ш`гу срещнем, задача ясна...
Работата друга, гледам през плет
ама я няма, Марчони ни са вясва.

Вярно, мож да е щот плета и избуя
ела, го поотрежем, с косачка леко.
Или да почукаме на нейната врата?
Уууу кат викнем ш`ни чуе отдалеко.

Сигурно съ крий, да не нъ черпева
ма ний помним (и склирозни даже)
и затва въпроса отвътре мъ напъва
В село ли е ощи, кога ш`са покаже?

Какво съ чудим! Дай да проверим.
Искрящо шампанско носим и цветя!
Обичаме те, Марче, ден ти честитим!
Здрава да си! Дивни изгреви в душа!

Ако си тука, скъпи гости посрещни
реди софрата, (за китки ваза дай).
Ехти днес село, че празнуваш ти...
Най-харна да си, живот да ти е Рай!

(а)

01.07.2011г
преди изгрев :)))

цикъл "Раздумки в БДИМ" ; "Съавторски" ; "Акростихове"

*******************

Какво ли днес ни вдъхнови?!!!
Деня рожден на marcheto_73
(баба Марче, Мара Савова или Марчони)
Здраве, усмивки, цветя, шарени балони!
:) :)

Екологично био, в зелено, синьо...

За градин'та и за друго
разговор подхвана
(krasimira1) баба Краска
с (Etchi) баба Ана

Двора насях с марулки, лукче и бакла,
с тиквички, чесън, магданозче, карвиз
и с чубричка - колкот' за цял'та махла,
домати червени, сочни (кат мен таквиз).

Бе гледам (по очо фъргам през дувар)
чи из цял ти двор зелен'то си са шири.
Даже тъман съ чудех, дъли са ти за цяр
или изложба няква при теб мож са види.

Лехи подредих - кат аптекарски ш'шета
не мога съ понясям, каква тъз красота...
Издърпах маркуча, не чи съм превзета,
(гу купих дълъг и по-широкичък така).

Верно чи тоз, маркуча... ми грабна взора.
Отде взема го? (Щото те таквиз съ кът)
Такъв баш... да знаиш ш'ни оправи зора
ма зним, куп въпроси, на миг ш'завалят.

За к'во ши го ползвам, продавача пита
'щот като мъ гледал... щял ми дотежи...
Не за друго, ама по'й'че му е дебита
та водата свободно да може си шурти...

И аз за тва казвам де - да шурти дебитна,
чи напоследък сякаш сичко е с простата.
Уклюман, не порасва... ми иди го ритна
фасула пуст (ма щот малко муй водата).

Не ритай го, че съвсем ще изсъхне тогаз
К'во толкоз, кат го береш ш'съ навеждаш...
В твоите ръце, сестро, ши стани курназ,
ши избуй, до къдет може да погледжаш.

Ши избуи друг път... било то, в младост
тогава можех и са навеждам еластична...
Из под ръце ми растеше всичко с радост
фасул, курнишон... (доде мислъ иротична).

На теб ку ти доде сега, мен неще мъ пусни
иротиката... ама то и по градин'та си личи.
Затуй всичките ми зарзавати се са вкусни,
на къдет да погледнеш все нещо си стърчи.

Краске, как можах толкус умна да са случа?!
Сетих са как ш'направя и при мен да избуи.
Въх, упуснал са й пак извън леха маркуча!
Бела - две вади сталаха, кът... с две черти.

Не са отплесвай пак - две вади, две черти
Жоро е виновен, оня... маркучо продавача.
Аде сестро, бързо назад си лентата върни!
Кажи какво се сети, иротично кво ти скача?

Разумях поради защо, е в твоя двор зелено,
каквот сееш - расте, цъфти, връзва и плоди.
Ами и аз ш' почвам... им турям хапче синьо.
Ай ш'ода у аптек'та, чи май почва да вали...

11.06.2011
цикли "Похортували си баби млади", "Раздумки в БДИМ", "Съавторски"

--------------------------------------------------------------------------------

На дернек... (Шкафчето & Etchi)

(Шкафчето) дядо Тео и (Etchi) баба Ана
изгладиха мисли в разговор на мегдана.

Нимой с рогъ, дивойко хубава и млада!
Когъ ви гльодам е за мен наслада,
а ти ме стряскаш с тоз цепнат език...
Ша мъ изплашиш, ще избягам с вик!

Не си плашлив, не хващам ти декиш,
не ще избягаш... Кой от харно рипа?
Турни очилата ти по-добре, ма виж
не съм девойка, стотак веч ма вика!

Лижерно малко със стария чиляк,
той е добър, с характер мил и благ,
дойди при вас да можи да се смее,
но ако искате, щом трябвъ и шъ пее!

Ей туй е приказка, попей ни от сърце
щот музиката е наслада за душата.
Ши ти пригласям, ши пляскам с ръце...
Малко нужно му на чиляк в старината!

От лимонатата ръждясвали червъта,
таквози нящо и не турвам във устътъ!
На дяда дай по мъничко ракийка
и една баба - млада шегобийка.

Затуй ти лимонатата на мен я остави,
на дедовци по-приляга блага ракийка.
Бол сме млади баби, не една, две, три...
И коя от друга по - голяма шегобийка!

08.08.2009г

(цикъл "Раздумки в БДИМово" ; цикъл "Съавторски")

автори: дядо Тео и баба Ана