Накратко (БДИМска случка)

Диалог между дядо Росен и баба Ана,
за една беля, дето тъй и не стана...

Една актриса слезе от екрана,
до мене спря се, тихо зашептя,
а после – стана тя, каквато стана...
Не искам да говоря за това.

Накратко: „Кметке, ази ша напускам!
Кажи и на „съставката” това!
Отивам таз актриса да я схрускам,
пък после – после нека да умра...”

Ма, то пък, кой ши пиши мемоари,
за ставощото в БДИМ-ци да тъжи?
Не може секи, който както свари
да сипе хули, гневност и лъжи...

Ша зема да си пусна дълъг отпуск,
хем творчески да бъде, ша река,
та после да се недопусне пропуск
във вътрешните – селските дела...

Те тва „напускам” туптеж ми спира.
Ш`ма гътниш, Роско! Тъй ма ти стреснá,
на миг у ляво в тишина подпира...
Коя`й актрис`та? Дъли ми`й известнá?

Без недомлъвки - „стана тя, каквато...”
Кажи си Рос, пък ний ща разбереме.
Каквото ще да ти е станало, където...
споделяй го, недей го носиш бреме.

Съставка - Краска ши й уведомена
туй даж не подлежи и на съмнежи.
Ма таз актриса, дълий укрехкотена?
(За схрускването трябва са изнежи)

Упускай си молбата, отпуск давам,
(макар за вице исках та предложа...)
Даж мисля си, субсидия щи давам,
че то с акриса... (трябва ти подложа)

Ма откъде дойде у теб такъв мерак?
(тий душа мъжка от актриса покорена)
Да не си снощи на ръка въртял у мрак
кино лента? (си на сел`то киномена)

Бе... то, че е известна, е известна –
все главни роли падали се ней,
ма кат`съ спря до мене, тъй ма стресна,
че ей я на – душата ми немей.

– Оставам – каза – тука аз, на село,
ни ща го тоя скапан Холивуд.
Със старчетата весело и смело
ще цакам карти, табла и барбут...

И чак тогава мене ми просветна –
едва ли всичко туй е на добро...
Тя, тая убавица ме преметна,
отказа ми постланото легло...

Е, то сега... молба ни шъ подавам,
разбра са, че не искала любов.
Пък аз ша са отуча да са надам
и ката ден, и всеки миг – готов!

Пудлъгаф са! Изложиф съ, кметице...!
От наште баби нема по-добри!
Затуй сега кажи онуй... за вице –
хептен ша ми отива то, нали?

Баш щи отива, Роско, много щи ходи,
направо знай перфект ши ти лежи,
щот вицетата - пивка са породи...
„Лежи” кът казах, май са натъжи?!!

Каква ши`й таз, легло да ти отказва,
(у село всите баби сме ти фенки)...
Бе то е ясно - лош вкус тя показва...
Неще легло ли – пращай я за дренки!

Мечок да види, дрян да покатери,
да го омайва с „дОма имам внучки”.
В цял свят не можи друг да се намери
такъв кът тебе... тва го знаем трички...

Са отплеснах... за вицето нъл думах...
Значи мисля (ама слаб ми е пълнеж)
кандидат`ти за президент кът гледах
на нас у кърпа ний вързан балотаж.

Не мога аз, щот кметка нъл са водя,
с годинки бол съм, те са ми стопаж,
а Краска е перфектна, та ща замоля
да я подвициш - сте екип със стаж!

Екип сме я – и то какъв (!) – летяхме
до Космоса и после – пак дотук.
Не помня как, обаче, оцеляхме
след целио пиянски махморлук...

Ма... стига толкоз, стига надпревара,
макар да зная като две и две –
с комшийката си хапнем ли попара,
тогази всякой нас ще избере.

Оная Холивудка да го д~~а,
изпратих я в съседното селò.
Какво ша ми разваля комшулука!?
И как шъ ми отказва тя легло?

Така ми... да не са намесвам азе,
че здраво ши зад...вей, ши забучи.
Намерила и кого да „рита” - назе...
Добре сме ний – ней нека я боли!

Ей на - ти с акъл отново заблестя...
Така по-умния (и убав) все отстъпва.
Ши тръгвам - ходя с Крас да споделя,
какво хортувахме (пък взе и мръква)

:) :)

05.10.2011г
"Раздумки в БДИмово" "Съавторски" автори: дядо Роско и баба Ана

По БДИМски търсилка… за черпилка :))

Акродумаха по мегдана
баба Краска и баба Ана

Хей, Краске, ела ми тука сестро
ут два дни една мисъл ма върти...
Бе, то въртежа е от друго нещо,
ала и мъсъл ми... мирна не сиди.

Върти та казваш, и ни та пуска
да не е за някой... дядо млад?
Ей, да ни вземе да та схруска
направо кат филия с мармалад?

Ръжена що ми ръгаш у джигера?
От как са помня то ми е въртеж...
Живот... таквоз ку мож намеря?!
Друг е дерта - календар поглеж!

Е, гледам де, джулая наближава,
но то и в село Слънце ши изгрей.
Ох! С дати недей ма заблуждава
Тръпна! Кажи, Ано, не ми са смей.

За Слънцето, то грей, зори навред
джулая ш`гу срещнем, задача ясна...
Работата друга, гледам през плет
ама я няма, Марчони ни са вясва.

Вярно, мож да е щот плета и избуя
ела, го поотрежем, с косачка леко.
Или да почукаме на нейната врата?
Уууу кат викнем ш`ни чуе отдалеко.

Сигурно съ крий, да не нъ черпева
ма ний помним (и склирозни даже)
и затва въпроса отвътре мъ напъва
В село ли е ощи, кога ш`са покаже?

Какво съ чудим! Дай да проверим.
Искрящо шампанско носим и цветя!
Обичаме те, Марче, ден ти честитим!
Здрава да си! Дивни изгреви в душа!

Ако си тука, скъпи гости посрещни
реди софрата, (за китки ваза дай).
Ехти днес село, че празнуваш ти...
Най-харна да си, живот да ти е Рай!

(а)

01.07.2011г
преди изгрев :)))

цикъл "Раздумки в БДИМ" ; "Съавторски" ; "Акростихове"

*******************

Какво ли днес ни вдъхнови?!!!
Деня рожден на marcheto_73
(баба Марче, Мара Савова или Марчони)
Здраве, усмивки, цветя, шарени балони!
:) :)

Пак в кръчмата се чува веселба (Etchi и krasimira1)

Баба Ана и баба Краска поздравяват
и за празника благослов подаряват

Пак в кръчмата се чува веселба,
наздравици се вдигат от сабахлем.
Кажи, Ано, кой е причина за тва?
Честитка да поднесем сега барем.

Мар`Краске, намери кой да питаш!
Нали ма знаиш, чи ни повня многу.
То ти ни си ли, току да ма сриташ...
Вътка ш`питам и ш`узнайми скору.

Стана кат септемврийчета безчет,
най-важното е поводи да имаме.
За кака Вътка, нека наберем букет
и каквото трябва там да взимаме.

Вътка ли й виновна за веселбата?
Вечи кат знаиш, що питаш мене?
За деня рожден и, щом е софрата
и букет ши има и дар ш`са вземе.

Айде, престилки да запасваме,Ана,
да приготвим много голяма софра.
Дай да украсим празнично мегдана
и да пеем и танцуваме до заранта.

Запасването лесно, престилка дай,
ши отрашолим софрата и мегдана,
ама за танцването и пеенето знай
помощ ше ни трябва, и то голяма.

Помощ да искаш! Нал сме в БДИМ!
Имаме и празнична програма вече.
Знаеш, умеем тук да се веселим.
Наздраве, нека се чува надалече.

Това добре, уредихме и програма.
Тогаз нека преговорим тоста сега
да не са изложим, и срам да няма...
Що ще пожелаем на Вътка от душа?

На кръчмарка какво се пожелава?
Да са пълни чашите с ракия, бира.
Всяка болка с шега да побеждава
и в живота и, купона да не спира.

Здрава да е, и от обич да прелива!
Да не спира да се смее нощ и ден!
Най-обичана да е, и най-щастлива!
От Муз „полета” и да е вдъхновен!