събота, 2 май 2009 г.

Ей мъ на, с нувина :)

Получих пувикватилна въпроснъ
„Уф, къде съ губиш, липсвъш ми?"
и туй мъ трогна, дажи мъ троснъ,
та къту ревнъх, тиче, тъ чак ръми.

И ши убадя (не туй кой мъ питъ,
че то койту е, знай чи гу убичъм).
Не, другу ши кажъ - ни съм сърдитъ,
одих дъ триниръм, скачъм, тичъм.

Знам кво ши кажити - „Дъртъ бабо,
их ти къде па рипъш, ни ти е ден?"
Мъ ни сти прави, триниръх здраво,
аз съ къстиръх на „Тънцувъй с мен".

Мъ кът ръзвъртях две стари кълки
и къту ръздрусъх... ни казвъм кво.
Ши съм муралнъ, пъ и има малки,
а па и тъквизи дет ставът на дърво.

Мъ тъй са развъртях, чак ми утисне
пустия дансинг, проснъх са нъ дивана
и мисля, що ми требе „Тънцувъй две"
у нащту селу по е харну на мегдана.

Наред с това, убаждъм уфициалну
апилиръм за конкурс, кът мурълискъ:
„Ти смей са с мене" - индивидуалну
и в синхрон, да видим кой му стискъ.

Нъградътъ е много румънтична,
а пубидитела цялата ши я утнесе,
горд ши е, мъкар да ней пърична...
Рано пу изгрев слънци уфце дъ пъсе.

А докату пасът уфцети, той ши пей
„Докату бях уфчарчи..." и те тъка.
На дъ видим, кой смей да съ зъсмей
И койту са усмихни поемъ дубитъка.

А смейти съ де...
(а)

04.11.2007
(цикъл "Похортували си баби млади")

понеделник, 27 април 2009 г.

Свадба в наше село

В наше село на мегдана
кръшна сватба се захвана.
Булка беше баба Пена,
зетя- Колю, баш ергена.
С нови дрехи натъкмени
и със китки нагиздЕни.
Рипат, скачат на хорото
със трендафил зад ухото.
Бре, че скача тази баба,
сякаш е козичка млада,
а пък старият ерген
също, като млад елен.
Цяло село се събра
да погледа таз игра.
После и ракийка блага
ще си пийнат със наслада.
Май че, булката чевръста
не е здрава много в кръста.
А пък зетя белобрад
вика силно„Помощ, брат!
Тази булка е беззъба,
изсушена стара гъба!
Хич не ща я за жена!
Да си ходи у дома!
Да си гледа там козите,
да не оди със момите!"
Тази сватба, тъй приключи,
баба Пена не сполучи.
Ходи тъжна из селОто
гледа Кольо на хорото,
как развява си байряка,
пред момите как прикляка.