сряда, 2 ноември 2011 г.

ТАКА Е У СЕЛО! :)

Здравейти ми, БДИМци! Добре да сти, здрави!
Отдавна не съм наминавал насам.
Разправяйте кой и по колко го прави,
макър чи пу принципно азе ви знам.

Изминаф насаме зарана маршрута,
естефствену, новуст да думам на вас:
кметицата щура са ф тях неубута,
а личната смръча ми, киха, без глас...

Зажалиф ги, щоту нали са аверки.
Възчудиф са първом и посля реших:
английската плетка зафанаф по мерки,
ма бърка са нещу единия щрих!

Възможну е, вместо да гледам в "Бурда"-та
и бримкити с точност до кръг да следя,
в гутварската книга на Крас за чурбата
из текста да гледам и диря следа!

Да знайти обачи уцелиф мудела -
явашката, верну, ма стана си баш:
ходилото точно, търлъци с дантела,
с тиранти и с пуфкаф нараменник даж!

Едва ги довръших, дорде от кутлету
възвряла запуши с небивала смрад
чурбата за Краска и скоча дурдету
усетиха даж у големио град!

Дубре чи на нея нусъ й запушен!
Облякаф са бръжи и фукнаф зафчас!
След няма и два, запуфтян и радушен,
току са разтропах на прага на Крас.

- Ела, отвори, чи лекарство ти носа!
За нулево време ш'та дигне на крак!
Издеш ли го сичкоту, вън от въпроса,
дори ша усетиш и некой мерак!

Вземи, чи да бегам, чи наша ни Ана
е още по голи пети, рамене...
Тамън и наведена миг да я фана!...
Едва ли Убачи! Къде ти, къде?...

Изобщу ни чаках дори да отвори -
оставих кутлету и фукнаф назад
търлъците два у кметичите двори
по залез да дам й да пазят от хлад.

Отне ми, призна'ам си, повечку времи,
ма доста отдавна не съм за юзди!
Очите не видят... И други проблеми...
Щаслиф съм убачи! Ни мой без беди!

Излезе кметицата. Звездно ме срещна.
Ма как да е друго със тоя й лик?!
- Аверке - й викам - дубре чи си сдрешна!
Нахлузвай го т'ва. - А каквой? - Кметирлик!

Умря да са хили, ма тъй по патент е -
жина да гу носи, да сваля го мъж!
Дурде се опомним... Вземете ма спрете!!!
Аха съм ви казал, чи падна и дъж!

(а)

26.04.2010г

дедо Жоро