петък, 27 март 2009 г.

СГЛЕДА

На мегдана у сред село
мажко оро се извило,
играт го отбор юнаци
се с накривени калпаци.

Сите арни до един,
а сред тях и Валентин...
На калпака китка здравец
бе забол всеки красавец.

Край орото, отстрони,
сбрали се млади моми,
всека либе да избира,
тамо бе и Красимира.

Баш момата на селото
и тя с поглед у орото,
нищо, че вече бе избрала,
на кого сърцето си би дала.

На нея най ще и подхожда
у тях нощем да прихожда
от селото маж саде един
и това е юнак Валентин.

Те са си лика - прилика,
като два стръка иглика...
млади са и работливи,
а щом требе и игриви.
"Криво разбрана цивилизация" или просто една българо-английска разговорка!
Опитах се пресъздам разговор между една баба, която е родена и живее на село и нейния нов съсед, който е напуснал добрата стара Англия и градския начин на живот! Представям ви баба Дочка и нейния съсед Том! Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
ТОМ: Хай!
баба Дочка: Чедо, първо е април, а после идва май!
ТОМ: Хау ду ю ду?
баба Дочка: Твоя крак от какво се наду?
ТОМ: Ай ем сори!
баба Дочка: Какво баба та събори?
ТОМ: Дятс май уаиф!
баба Дочка: Ама, това си е жена, а ти как го рече лаиф? Уж сте много модерни, а не казвате жена! Абе и вие младите понякога превъртате! Аз на моя дядо цял живот му викам Радо и вече 55 години се търпим! Па, ела да пием по ракия! Ти момче каза ли ми здраво живо? Разбрах, че тази година се носело сиво, а и аз гледам да съм модерно, но и мен забравата здраво ме перна! Моя син искаше в града да ни взима и при тях да бъдем тази зима, но ние с дядото не станахме каил! Моя син е убавец и е бизнесмен и снахата се обажда всеки ден, за да пита расте ли прасето, но не ме пита как ми е сърцето? Пък аз илачите със шепата ги пия. Ей, каква съм да ви сипя по една ракия, а и дядото прави много хубава трушия?! Ето и хляб да
сложа на масата. Аз така го режа половин хляб е 1 филия.

ТОМ: Тенкю!

баба Дочка: Тънки сте ми!
Като сте запазили едни диети, направо сте тънки и прозрачни като тапети!
Вий в Англията какво пиете момче? Как да съм добре кажи, дядото по цял ден все за нещо ръмжи! Още малко и боба ще е готов - дано е уврял, че миналия път беше суров. И дядото се разсърди и даже ми се скара - в кръчмата правели много хубава мешена скара! Казва, че боляло го сърцето, а пак отиде на кафето! Там се чувствал по-добре, а уж нивата щеше да оре!
ТОМ: Дятс флауърс!
баба Дочка: Това баба е цвете! Ей, що не можете да ни разберете? На това му казваме мушкато - а, не бе баба то магарето е опашато!