неделя, 19 септември 2010 г.

На дернек... (Шкафчето & Etchi)

(Шкафчето) дядо Тео и (Etchi) баба Ана
изгладиха мисли в разговор на мегдана.

Нимой с рогъ, дивойко хубава и млада!
Когъ ви гльодам е за мен наслада,
а ти ме стряскаш с тоз цепнат език...
Ша мъ изплашиш, ще избягам с вик!


Не си плашлив, не хващам ти декиш,
не ще избягаш... Кой от харно рипа?
Турни очилата ти по-добре, ма виж
не съм девойка, стотак веч ма вика!


Лижерно малко със стария чиляк,
той е добър, с характер мил и благ,
дойди при вас да можи да се смее,
но ако искате, щом трябвъ и шъ пее!


Ей туй е приказка, попей ни от сърце
щот музиката е наслада за душата.
Ши ти пригласям, ши пляскам с ръце...
Малко нужно му на чиляк в старината!


От лимонатата ръждясвали червъта,
таквози нящо и не турвам във устътъ!
На дяда дай по мъничко ракийка
и една баба - млада шегобийка.


Затуй ти лимонатата на мен я остави,
на дедовци по-приляга блага ракийка.
Бол сме млади баби, не една, две, три...
И коя от друга по - голяма шегобийка!


08.08.2009г

(цикъл "Раздумки в БДИМово" ; цикъл "Съавторски")

автори: дядо Тео и баба Ана

Ши съ снима кино в БДИМ

Туй за Вас го сътвориха
Дядо Росен - дебютант
с Баба Ана - дет`съ вика
всепризнат от Вас - голям талант.


При нас, Росене, в БДИМ ела,
за кинаджия там ши та главим.
Дигам кино "Арена" - модернина,
с 3D ши й (баби три щи броим).


Аз за кинаджия - можи...
В киното да има ложи,
чи кат вля'ат баби с джин,
да настани празник в БДИМ.


Бравоска, чи киното поемаш, баби!
Прожекции ши има ката ден и час.
На ефекти в БДИМа не сме слаби,
комеди - екшъна са корени у нас.


Бабо, Ано - вий сте страшни
и замислен съм - да знайш...
И на думи сте опасни -
страх мъ е, ма кво дъ прайш?


Ти нямай страх, ни сме такива,
(говорят само хората ши знаиш).
Кой каквот ще да ти разправа,
като додиш, знай ш'са смаиш!


Чи ш'съ смая, то е ясно,
ама стане ли ми тясно,
шъ ви врътна ретро-филм,
да се кротне село БДИМ.


Чи с тез наши гудини многу,
какво мож ретро-филм значи?
Речи какво, да н`стани драгу
(без Драгу-чая, моля та обачи).


Я за АББА, я за "Битлес",
я за йога или фитнес -
да са бабите тогаз
по-засмени, по-курназ...


Туй за фитнеса и йога давай,
даж ш'тринирами (у мисълта).
Ма я камер'та взими отваряй
и снимай назе... ф реалността!


Вий ф риалност най сте лични,
камера ши вземъ аз,
джаджи филмови, оптични
и за профил и анфас.


Бях си моно, после с Краска
подкарахме го стерео у село,
кат доди Мара в 3D украска
поехме трити. Снимай смело!


Снимай то, 'ма тъй ни можи -
как тъй филм без кака Въта?
Ми ку дой да мъ наложи
тя с на некой дедо пръта...?


Без нея как?! И Вътка ши`й там,
ш'са разгърними... тъй в сюжета,
чи няма остани у селу никуй зян -
всички ш'участвами в „До плЕта".


Е-е-е, тугава - Хеви метъл!
Някой шъ е Жан Маре...
Дяду Мицу шъ е весел,
га нъ в кръчмата сбере!


Режисирай, карт блаш давам,
утпусни си творческото сетиво.
Снимай, посли ш'са изненадам,
Бдивскар щи дам на тържество.


Има ли у БДИМ художник?
За афиш де - той да сътвори,
ама ларш да'й, и да'й е приложник -
сички там да заплени...


И да има, ни мий докладвал -
при мен у кметству ни съ й явил.
Ни на баби с четка съ е радвал,
демек пуртретну ни на е уважил!


Ей, от пристъва да крийте,
щото мой да нъ гълчи...
А мегданя поумийте -
премиерно той да залъщи.


Бре, рибата ощ у реката плува,
ти веч тигана искаш да загрява...
Снимай... когат the end изплува
на екран бял, ш'са мийм тогава.


Филм голем шъ дъ направим -
да съ повни векове!
Холивуда да засрамим
с нашто кино "три по D".


„Три пъти D" ли ш'ни гледат?
С тва ш'засенчими Лукас даж.
Всички в смехо-транс ш'падат,
сюжета щом ей натурално наш!


Тук the end(а) да му сложим,
да са н'зложим в нещо ний...
Пък в кръчмето сичко можим -
там водица са ни пий...


29.06.2010г

Дядо Росен и Баба Ана

Пак в кръчмата се чува веселба (Etchi и krasimira1)

Баба Ана и баба Краска поздравяват
и за празника благослов подаряват

Пак в кръчмата се чува веселба,
наздравици се вдигат от сабахлем.
Кажи, Ано, кой е причина за тва?
Честитка да поднесем сега барем.


Мар`Краске, намери кой да питаш!
Нали ма знаиш, чи ни повня многу.
То ти ни си ли, току да ма сриташ...
Вътка ш`питам и ш`узнайми скору.


Стана кат септемврийчета безчет,
най-важното е поводи да имаме.
За кака Вътка, нека наберем букет
и каквото трябва там да взимаме.


Вътка ли й виновна за веселбата?
Вечи кат знаиш, що питаш мене?
За деня рожден и, щом е софрата
и букет ши има и дар ш`са вземе.


Айде, престилки да запасваме,Ана,
да приготвим много голяма софра.
Дай да украсим празнично мегдана
и да пеем и танцуваме до заранта.


Запасването лесно, престилка дай,
ши отрашолим софрата и мегдана,
ама за танцването и пеенето знай
помощ ше ни трябва, и то голяма.


Помощ да искаш! Нал сме в БДИМ!
Имаме и празнична програма вече.
Знаеш, умеем тук да се веселим.
Наздраве, нека се чува надалече.


Това добре, уредихме и програма.
Тогаз нека преговорим тоста сега
да не са изложим, и срам да няма...
Що ще пожелаем на Вътка от душа?


На кръчмарка какво се пожелава?
Да са пълни чашите с ракия, бира.
Всяка болка с шега да побеждава
и в живота и, купона да не спира.


Здрава да е, и от обич да прелива!
Да не спира да се смее нощ и ден!
Най-обичана да е, и най-щастлива!
От Муз „полета” и да е вдъхновен!

понеделник, 5 юли 2010 г.

Глидачката пузнавъ :)



Глидачкътъ пузнавъ


(Читети с усмифкъ и с чирвенъ точкъ)


Взе тоз моя дяду, чи съ изпъри.
Цял ден вечи изминъ как мълча.
Самута. Биз негу нищу ни върви.
Чи кът гу нямъ, пу кой дъ гълча?
Избягъ пущинътъ, чак съ скри.
Ни в кръчмътъ, ни в хоримагъ.
А мен утвътри сичкуту ми ври.
Ходих нъ глидачкъ, дъ пумагъ.
„Ни можиш гу намери” – викъ
„Виждъм гу ду идна бялъ мума
Ни гу търси у селу, ней е тука.”
Десит левъ зъ тез думи ми зима.
Учити си изплакъх, общу зету.
Ридувах ги, щот дъ ни съ муря.
Ут пърити пуд дюшекъ бе зету.
Зъдилих там, куга земъ дъ умра.
Вичиртъ дядуту ми съ прибра,
ни лук ял, ни лук мирисъл дажи.
„Ано прущавъй, ходих у града”
Мълча. Знам, сичку ши си кажи.
Усмихвъ ми съ, га чи ши дивей.
Учити шарят му пу мен игриву.
Учистену дишъ, ама същу змей,
сякъш прихванъл ей нещу диву.
Кът почнъ дъ мъ гони из одаятъ,
Пък пъргъв е, виднагъ мъ хванъ.
Не чи бягъм бързу с дватъ кракъ,
а третия, (бъстунъ) вънкъ устанъ.
Кво посли станъ, нямъ ви гуворя.
Не чи е срамну, мъ съм муралнъ.
Зъ муматъ бялъ думъ ши утворя,
пък зъ другуту… съм предуволнъ.
Указъ съ муматъ, дет с бялъ удеждъ ,
аптекърка била, прудавълъ илачи…
Синкаву хапчи, пумагълу изглеждъ.
Пък и глидачкътъ, пузнавълъ значи.

баба Ана

24.09.2007

петък, 26 февруари 2010 г.

Малките разлики между двата пола

Жените са твърдо убедени,че в кръчмата разговорите на техните половинки се въртят около секса,
автомобилите и футбола.И грешат.Ние мъжете се заседяваме с часове на маса,пийваме си биричка
или нещо по-силно за душата де,и може даже да не си говорим изобщо .
На гости или на друг купон искаме да си тръгнем накрая и ако може още по късно
а на нашите половинки им се иска даже да не бяха идвали не да стоят до когато и да е .
Вие жените не си падате по стърченето и това е много лошо спрямо нас мъжете-защото
как да намерим стол в помещение което има само картини и то закачени на стената?
Виж докато ние не искаме да сме седнали-ако може да сме легнали!
Как да облека друг човек,като себе си не мога но виж вие жените задължително трябва да ни изтъпаните в най-неудобните за нас дрешки.
А как си падате по фланелки и разни други мъжки красоти-дето ние захвърляме където ни падне,
ама що не ни задигнете хавлията дето от три месеца си е все наша?
Леле какви да ги спастря и за топлопроводимостта ви мили дами,та вие знаете две думички;
студено ми е и ох каква жега-нищо ,че тези неща са казани в рамките на три минути.
И как ви харесва да ни вземете най-топлата дрешка-а бе..............
Как не са се сетили да изобретят и домашен стандарт за мъжка и дамска тоалетна,
ами защо ли?Е как ами като вие дами все забравяте да вдигнете тоалетната дъска като излизате
и на всичко отгоре да се сърдите за това ,че ние не я сваляме
Наскоро си приказвахме с една позната какво иска да има в нейната кола-
огледалце и семпъл цвят отвън и отвътре .И толкова.А като я попитах с какво гориво да се захранва
и двигателя колко да е мощен ме гледа недоумяващо поне пет минути.
Виж като се качи на подобието си на кола(по скоро,герданчето)се почувствах неловко,
ами така караше като на изпит пред кат!
А бе защо все не си вярваме за болестите?
Винаги съм бил очарован от жените-могат да правят две неща едновременно.
Да четат и и да говорят с някои,да гладят и да гледат телевизия,да се лакират и да говорят по телефона! Но виж ние мъжете можем да правим само две неща едновременно -
да гледаме телевизия и да спим!
Бе мили дами забравете да направим нещо до край,ами нали ще си отиде онова красивото дето го има само в северното сияние.
И четете упътванията защото може да разберете как уреда работи и не ни съдете за това,че ние го четем.Нали трябва да разберем как да го сглобим отново.
Няма как да няма различия между нас мили жени но нека да внимаваме да не нажежаваме обстановката!