(Шкафчето) дядо Тео и (Etchi) баба Ана
изгладиха мисли в разговор на мегдана.
Нимой с рогъ, дивойко хубава и млада!
Когъ ви гльодам е за мен наслада,
а ти ме стряскаш с тоз цепнат език...
Ша мъ изплашиш, ще избягам с вик!
Не си плашлив, не хващам ти декиш,
не ще избягаш... Кой от харно рипа?
Турни очилата ти по-добре, ма виж
не съм девойка, стотак веч ма вика!
Лижерно малко със стария чиляк,
той е добър, с характер мил и благ,
дойди при вас да можи да се смее,
но ако искате, щом трябвъ и шъ пее!
Ей туй е приказка, попей ни от сърце
щот музиката е наслада за душата.
Ши ти пригласям, ши пляскам с ръце...
Малко нужно му на чиляк в старината!
От лимонатата ръждясвали червъта,
таквози нящо и не турвам във устътъ!
На дяда дай по мъничко ракийка
и една баба - млада шегобийка.
Затуй ти лимонатата на мен я остави,
на дедовци по-приляга блага ракийка.
Бол сме млади баби, не една, две, три...
И коя от друга по - голяма шегобийка!
08.08.2009г
(цикъл "Раздумки в БДИМово" ; цикъл "Съавторски")
автори: дядо Тео и баба Ана
Няма коментари:
Публикуване на коментар