Глидачката пузнавъ :)

Глидачкътъ пузнавъ


(Читети с усмифкъ и с чирвенъ точкъ)


Взе тоз моя дяду, чи съ изпъри.
Цял ден вечи изминъ как мълча.
Самута. Биз негу нищу ни върви.
Чи кът гу нямъ, пу кой дъ гълча?
Избягъ пущинътъ, чак съ скри.
Ни в кръчмътъ, ни в хоримагъ.
А мен утвътри сичкуту ми ври.
Ходих нъ глидачкъ, дъ пумагъ.
„Ни можиш гу намери” – викъ
„Виждъм гу ду идна бялъ мума
Ни гу търси у селу, ней е тука.”
Десит левъ зъ тез думи ми зима.
Учити си изплакъх, общу зету.
Ридувах ги, щот дъ ни съ муря.
Ут пърити пуд дюшекъ бе зету.
Зъдилих там, куга земъ дъ умра.
Вичиртъ дядуту ми съ прибра,
ни лук ял, ни лук мирисъл дажи.
„Ано прущавъй, ходих у града”
Мълча. Знам, сичку ши си кажи.
Усмихвъ ми съ, га чи ши дивей.
Учити шарят му пу мен игриву.
Учистену дишъ, ама същу змей,
сякъш прихванъл ей нещу диву.
Кът почнъ дъ мъ гони из одаятъ,
Пък пъргъв е, виднагъ мъ хванъ.
Не чи бягъм бързу с дватъ кракъ,
а третия, (бъстунъ) вънкъ устанъ.
Кво посли станъ, нямъ ви гуворя.
Не чи е срамну, мъ съм муралнъ.
Зъ муматъ бялъ думъ ши утворя,
пък зъ другуту… съм предуволнъ.
Указъ съ муматъ, дет с бялъ удеждъ ,
аптекърка била, прудавълъ илачи…
Синкаву хапчи, пумагълу изглеждъ.
Пък и глидачкътъ, пузнавълъ значи.

баба Ана

24.09.2007

Малките разлики между двата пола

Жените са твърдо убедени,че в кръчмата разговорите на техните половинки се въртят около секса,
автомобилите и футбола.И грешат.Ние мъжете се заседяваме с часове на маса,пийваме си биричка
или нещо по-силно за душата де,и може даже да не си говорим изобщо .
На гости или на друг купон искаме да си тръгнем накрая и ако може още по късно
а на нашите половинки им се иска даже да не бяха идвали не да стоят до когато и да е .
Вие жените не си падате по стърченето и това е много лошо спрямо нас мъжете-защото
как да намерим стол в помещение което има само картини и то закачени на стената?
Виж докато ние не искаме да сме седнали-ако може да сме легнали!
Как да облека друг човек,като себе си не мога но виж вие жените задължително трябва да ни изтъпаните в най-неудобните за нас дрешки.
А как си падате по фланелки и разни други мъжки красоти-дето ние захвърляме където ни падне,
ама що не ни задигнете хавлията дето от три месеца си е все наша?
Леле какви да ги спастря и за топлопроводимостта ви мили дами,та вие знаете две думички;
студено ми е и ох каква жега-нищо ,че тези неща са казани в рамките на три минути.
И как ви харесва да ни вземете най-топлата дрешка-а бе..............
Как не са се сетили да изобретят и домашен стандарт за мъжка и дамска тоалетна,
ами защо ли?Е как ами като вие дами все забравяте да вдигнете тоалетната дъска като излизате
и на всичко отгоре да се сърдите за това ,че ние не я сваляме
Наскоро си приказвахме с една позната какво иска да има в нейната кола-
огледалце и семпъл цвят отвън и отвътре .И толкова.А като я попитах с какво гориво да се захранва
и двигателя колко да е мощен ме гледа недоумяващо поне пет минути.
Виж като се качи на подобието си на кола(по скоро,герданчето)се почувствах неловко,
ами така караше като на изпит пред кат!
А бе защо все не си вярваме за болестите?
Винаги съм бил очарован от жените-могат да правят две неща едновременно.
Да четат и и да говорят с някои,да гладят и да гледат телевизия,да се лакират и да говорят по телефона! Но виж ние мъжете можем да правим само две неща едновременно -
да гледаме телевизия и да спим!
Бе мили дами забравете да направим нещо до край,ами нали ще си отиде онова красивото дето го има само в северното сияние.
И четете упътванията защото може да разберете как уреда работи и не ни съдете за това,че ние го четем.Нали трябва да разберем как да го сглобим отново.
Няма как да няма различия между нас мили жени но нека да внимаваме да не нажежаваме обстановката!

Разминаване

Постопли се и всичко живо мръдна
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна
а се отплеснах, че и белята стана.
Ходих до герана, барем се открия
щот напоследък липсата ме хвана.
Да съм умряла? Тц, не съм от тия
чер гологан съм, пък и време няма.
Ходих да са диря и под асмалъка,
той едва покарал, току се зеленей.
Като ревнах, ма пристегна мъка...
за какво не помня, акъла ми немей.
По двора обикалях леко на зиг заг
тихо стъпях, барем се изненадам.
Кръстосвах дълго, до късен мрак
от умора чак почнах да припадам.
Влязох си дома, боляха ме краката...
Някой е идвал, оставени следи видях -
на щкафа бележка от оназ с косата:
„ Друг път ще мина, днес те изтървах!”

29.04.2009г

Шоколадово елитна

Ти си много сладка,

като шоколадка -

гадже апетитно

с потекло елитно.

Тялото игриво

гледам похотливо,

искам да го близна,

даже да си гризна...

искам да усетя

аз от сладостта

на тази неземна

твоя красота.

Тръгнал съм към теб,

но съзрях проблем -

други също чакат

със мерак голем.

Затова ще мина

през задния вход,

дано си заслужава

тоз голям обход...

Ей мъ на, с нувина :)

Получих пувикватилна въпроснъ
„Уф, къде съ губиш, липсвъш ми?"
и туй мъ трогна, дажи мъ троснъ,
та къту ревнъх, тиче, тъ чак ръми.

И ши убадя (не туй кой мъ питъ,
че то койту е, знай чи гу убичъм).
Не, другу ши кажъ - ни съм сърдитъ,
одих дъ триниръм, скачъм, тичъм.

Знам кво ши кажити - „Дъртъ бабо,
их ти къде па рипъш, ни ти е ден?"
Мъ ни сти прави, триниръх здраво,
аз съ къстиръх на „Тънцувъй с мен".

Мъ кът ръзвъртях две стари кълки
и къту ръздрусъх... ни казвъм кво.
Ши съм муралнъ, пъ и има малки,
а па и тъквизи дет ставът на дърво.

Мъ тъй са развъртях, чак ми утисне
пустия дансинг, проснъх са нъ дивана
и мисля, що ми требе „Тънцувъй две"
у нащту селу по е харну на мегдана.

Наред с това, убаждъм уфициалну
апилиръм за конкурс, кът мурълискъ:
„Ти смей са с мене" - индивидуалну
и в синхрон, да видим кой му стискъ.

Нъградътъ е много румънтична,
а пубидитела цялата ши я утнесе,
горд ши е, мъкар да ней пърична...
Рано пу изгрев слънци уфце дъ пъсе.

А докату пасът уфцети, той ши пей
„Докату бях уфчарчи..." и те тъка.
На дъ видим, кой смей да съ зъсмей
И койту са усмихни поемъ дубитъка.

А смейти съ де...
(а)

04.11.2007
(цикъл "Похортували си баби млади")

Свадба в наше село

В наше село на мегдана
кръшна сватба се захвана.
Булка беше баба Пена,
зетя- Колю, баш ергена.
С нови дрехи натъкмени
и със китки нагиздЕни.
Рипат, скачат на хорото
със трендафил зад ухото.
Бре, че скача тази баба,
сякаш е козичка млада,
а пък старият ерген
също, като млад елен.
Цяло село се събра
да погледа таз игра.
После и ракийка блага
ще си пийнат със наслада.
Май че, булката чевръста
не е здрава много в кръста.
А пък зетя белобрад
вика силно„Помощ, брат!
Тази булка е беззъба,
изсушена стара гъба!
Хич не ща я за жена!
Да си ходи у дома!
Да си гледа там козите,
да не оди със момите!"
Тази сватба, тъй приключи,
баба Пена не сполучи.
Ходи тъжна из селОто
гледа Кольо на хорото,
как развява си байряка,
пред момите как прикляка.

стих за една голяма асфалтова любов

Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.

И малко сняг се изсипва...

А, аз те обичам

и искам да викам...

как те обичам

и колко си ти,
и колко съм аз.

Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.

Ти казваш, че спиш,
аз казвам, че те обичам.

И нашата малко огромна любов...
тя вика ни по този
малко дъждовен паваж.


Как върви по асфалта
нашата малко огромна любов.

И вече е мартенско утро,
слънцето през снега се показва.

Как върви по асфалта
нашата неспирна любов.