четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Накратко (БДИМска случка)

Диалог между дядо Росен и баба Ана,
за една беля, дето тъй и не стана...

Една актриса слезе от екрана,
до мене спря се, тихо зашептя,
а после – стана тя, каквато стана...
Не искам да говоря за това.

Накратко: „Кметке, ази ша напускам!
Кажи и на „съставката” това!
Отивам таз актриса да я схрускам,
пък после – после нека да умра...”

Ма, то пък, кой ши пиши мемоари,
за ставощото в БДИМ-ци да тъжи?
Не може секи, който както свари
да сипе хули, гневност и лъжи...

Ша зема да си пусна дълъг отпуск,
хем творчески да бъде, ша река,
та после да се недопусне пропуск
във вътрешните – селските дела...


Те тва „напускам” туптеж ми спира.
Ш`ма гътниш, Роско! Тъй ма ти стреснá,
на миг у ляво в тишина подпира...
Коя`й актрис`та? Дъли ми`й известнá?

Без недомлъвки - „стана тя, каквато...”
Кажи си Рос, пък ний ща разбереме.
Каквото ще да ти е станало, където...
споделяй го, недей го носиш бреме.

Съставка - Краска ши й уведомена
туй даж не подлежи и на съмнежи.
Ма таз актриса, дълий укрехкотена?
(За схрускването трябва са изнежи)

Упускай си молбата, отпуск давам,
(макар за вице исках та предложа...)
Даж мисля си, субсидия щи давам,
че то с акриса... (трябва ти подложа)

Ма откъде дойде у теб такъв мерак?
(тий душа мъжка от актриса покорена)
Да не си снощи на ръка въртял у мрак
кино лента? (си на сел`то киномена)


Бе... то, че е известна, е известна –
все главни роли падали се ней,
ма кат`съ спря до мене, тъй ма стресна,
че ей я на – душата ми немей.

– Оставам – каза – тука аз, на село,
ни ща го тоя скапан Холивуд.
Със старчетата весело и смело
ще цакам карти, табла и барбут...

И чак тогава мене ми просветна –
едва ли всичко туй е на добро...
Тя, тая убавица ме преметна,
отказа ми постланото легло...

Е, то сега... молба ни шъ подавам,
разбра са, че не искала любов.
Пък аз ша са отуча да са надам
и ката ден, и всеки миг – готов!

Пудлъгаф са! Изложиф съ, кметице...!
От наште баби нема по-добри!
Затуй сега кажи онуй... за вице –
хептен ша ми отива то, нали?


Баш щи отива, Роско, много щи ходи,
направо знай перфект ши ти лежи,
щот вицетата - пивка са породи...
„Лежи” кът казах, май са натъжи?!!

Каква ши`й таз, легло да ти отказва,
(у село всите баби сме ти фенки)...
Бе то е ясно - лош вкус тя показва...
Неще легло ли – пращай я за дренки!

Мечок да види, дрян да покатери,
да го омайва с „дОма имам внучки”.
В цял свят не можи друг да се намери
такъв кът тебе... тва го знаем трички...

Са отплеснах... за вицето нъл думах...
Значи мисля (ама слаб ми е пълнеж)
кандидат`ти за президент кът гледах
на нас у кърпа ний вързан балотаж.

Не мога аз, щот кметка нъл са водя,
с годинки бол съм, те са ми стопаж,
а Краска е перфектна, та ща замоля
да я подвициш - сте екип със стаж!


Екип сме я – и то какъв (!) – летяхме
до Космоса и после – пак дотук.
Не помня как, обаче, оцеляхме
след целио пиянски махморлук...

Ма... стига толкоз, стига надпревара,
макар да зная като две и две –
с комшийката си хапнем ли попара,
тогази всякой нас ще избере.

Оная Холивудка да го д~~а,
изпратих я в съседното селò.
Какво ша ми разваля комшулука!?
И как шъ ми отказва тя легло?


Така ми... да не са намесвам азе,
че здраво ши зад...вей, ши забучи.
Намерила и кого да „рита” - назе...
Добре сме ний – ней нека я боли!

Ей на - ти с акъл отново заблестя...
Така по-умния (и убав) все отстъпва.
Ши тръгвам - ходя с Крас да споделя,
какво хортувахме (пък взе и мръква)


:) :)

05.10.2011г
"Раздумки в БДИмово" "Съавторски" автори: дядо Роско и баба Ана

Няма коментари:

Публикуване на коментар