неделя, 19 септември 2010 г.

Пак в кръчмата се чува веселба (Etchi и krasimira1)

Баба Ана и баба Краска поздравяват
и за празника благослов подаряват

Пак в кръчмата се чува веселба,
наздравици се вдигат от сабахлем.
Кажи, Ано, кой е причина за тва?
Честитка да поднесем сега барем.


Мар`Краске, намери кой да питаш!
Нали ма знаиш, чи ни повня многу.
То ти ни си ли, току да ма сриташ...
Вътка ш`питам и ш`узнайми скору.


Стана кат септемврийчета безчет,
най-важното е поводи да имаме.
За кака Вътка, нека наберем букет
и каквото трябва там да взимаме.


Вътка ли й виновна за веселбата?
Вечи кат знаиш, що питаш мене?
За деня рожден и, щом е софрата
и букет ши има и дар ш`са вземе.


Айде, престилки да запасваме,Ана,
да приготвим много голяма софра.
Дай да украсим празнично мегдана
и да пеем и танцуваме до заранта.


Запасването лесно, престилка дай,
ши отрашолим софрата и мегдана,
ама за танцването и пеенето знай
помощ ше ни трябва, и то голяма.


Помощ да искаш! Нал сме в БДИМ!
Имаме и празнична програма вече.
Знаеш, умеем тук да се веселим.
Наздраве, нека се чува надалече.


Това добре, уредихме и програма.
Тогаз нека преговорим тоста сега
да не са изложим, и срам да няма...
Що ще пожелаем на Вътка от душа?


На кръчмарка какво се пожелава?
Да са пълни чашите с ракия, бира.
Всяка болка с шега да побеждава
и в живота и, купона да не спира.


Здрава да е, и от обич да прелива!
Да не спира да се смее нощ и ден!
Най-обичана да е, и най-щастлива!
От Муз „полета” и да е вдъхновен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар